Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к „Позвънете“. Обяви. „Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел…“
Обадих се с идеята, че щом искат коне, сигурно им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил, а и кон веднъж съм яздил. Ама за малко.
Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как би могъл да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
– Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв. на ден. Здрав ли си?
– Хремав съм, щото тоз грип…
– ОК, ставаш. До утре…
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.
На следващия ден отидох на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.
– Ясно ти е, че ще снимаме порно?
– Но?
– Какво „но“?
– Не, нали вие казахте „Ясно ти е, че ще снимаме пор, но…?“ и аз чакам да чуя „но“ какво. А защо писахте коне, а сега пор?
– Моля? Ще снимаме ПОРНО…
– Но?
– Ще снимаме порнографски филм!
– „Пор, но графски филм“?! Графски, щото сме царско време? – недоумявам аз, пропит от девствената си същност.
Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни, дето ми напудриха всичко, съблякоха ме и бам… пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам – ще ви кажа. Секс!
Умърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв. на ден. Нямаше как. Казаха ми – влизаш и почваш да я ближеш онази там долу!
Фон. Музика на Мънго Джери „Ин дъ самъртайм“. Сещате ли се? Чип чи чип, а…
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се. Camera! Action!
– Ъ… може ли само да…?
– CUT! – крещи режисьора. – Какво има бе?!
– Ами тя мирише на пишано долу – вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
– А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее…
Навеждам се аз и… ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.
– CUT! – крещи режисьора. – Какво стана пак.
– Косъм – и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
– Какъв косъм бе? Откъде се извъди ти бе? От Марс ли?
– От Трошево съм. Да не познавате някой там?
– Връщай се и повече без изцепки. Camera! Action.
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
– Ъъъ… може ли пак? – вдигнах ръка като за изпит аз.
– CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
– Може ли да отида до коридора, за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар.
– КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
– ВМХ-а, колелото, като от филма…
– И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
– Ми… близах…
– Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай.
Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и… изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат „дърво“. Върнах се.
И пак… Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и…
– Кхххниии… – изгърчотих се при първия допир още.
CUT.
– Кажи бе, делиорманецо – режисьорът пак ме обижда и добива цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене, – какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
– Много ме е гъдел… а и тя ми пипа дупето… ама вътре… с пръст.
След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел, тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв. ще ми излязат през… дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз… се нааках.
То после не беше CUT. не беше чудо… Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима…
Изгониха ме. От 300-тата лв. ми удържаха за хавлии, пропиляна лента, декори…
Останаха ми 0.80 лв…
Качих се на ВМХ-а и газ към къщи. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб „Любов“ – за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!
