Романът на Георги Марков „Покривът“, описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за първи път излиза едва през 2007 г.
Всичко, което случва в развоя на сюжета – пречупените съдби на героите, наранената им психика, моралният релативизъм и идейният фанатизъм, подлостта и кариеризмът, социалната и политическата пропаст между управниците и народа, недоверието и подозрителността, греховете на миналото и сегашните извращения – това са гнилите и лъжливите основи на „Покрива“.
Той просто няма как да не падне, защото в основите му е заложена антихуманната утопия. Тя е тотално сгрешената, обречената основа. Срутването не е инцидент или грешка, то е симптом за корозия и заболяване на обществото.
Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е подавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.
Гигантският Покрив, който би трябвало да изразява триумфа на системата, става емблема на нейната неминуема гибел. Може ли да се каже, че тази книга днес не е актуална?
