Годината е 1951 г. Доктор Димо Айранов, завършил медицина в Германия преди 9-ти, попада в лагера “Белене” покрай чистките около екзекуцията на Трайчо Костов.
За да инспектира как се справят българските подчинени в лагера пристига един от “братушките” – полковник Андрей Тархов. Всевластен, арогантен и агресивен, той съзнава пределно добре абсолютната си власт дори не само над лагерниците, но и над надзирателите – тези, които властват над безропотните затворници, сега ще трябва да се подчиняват безропотно.
Елегантна родна реплика на „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг, романът на Добромир Байчев „Глиненият цар“ успява да създаде атмосфера на абсолютно разбиране за епохата. Гестаповските ужаси са заменени с грозната действителност на социалистическите лагери на смъртта.
