Бях завлечен в 2084 година. Някакъв тайм-машийн, стадо умни глави, нужна им била умна глава от началото на века. Та попадат на мен. Не било случайно, казват.
„Овладяхме мистерията на черната дупка, хер Щрунц. Можем да я предизвикаме изкуствено. Имаме технологията и можем да определим размерите, както и входната и изходната точка във времето и пространството. Смятаме, че Вие сте заслужил да я изпробвате. Кръстена е на Вас.“
„На мен? Хм, голяма чест. С какво съм я заслужил?“
„Всички сме отраснали с вашите писания. Как да Ви обясним, хер Щрунц… за нас Вие сте това, което Жул Верн е бил за вашето време…“
„Стига ласкателства! Дай да я пробвам. Искам да прочета упътването. Ще ми трябва и стая с РС, за да я пробвам“
„За какво ви е РС?“
Влизам в някакъв кабинет с РС. Уютна обстановка, макар че понятието уют в бъдещето е придобило много по-клаустрофобични форми. Пускам компютъра. Търся ICQ – няма такова, има ICU. Гледам в инфо/абаут… аха, пак е на Мирабилис… става!
Комуникаторът ме пита с кого и с какво искам да се запозная. Умно. Поисках си 23 годишна руса жена от София и да е готова на сексуални експерименти с млад убав мъж от Варна!
С натискането на Enter ми излязоха около 20 такива. Избрах първата! Питам. Иска. А сега? Става. Нещо ново? Аха! Разопаковам устройството. Чета ръководството. Абе по наше време само Енсайклъпидиа Британика беше такава тухла. Чета:
„… целта на това устройство е да можем да се прочистваме от радиоактивни отпадъци, като изпращаме уран на планетата Уран, плутон на Плутон…“
Замислих се – дали Венера ще се покрие с венерини хълмове и какви ли дупки ще зейнат по жените, ако устройството влезе в масова експлоатация. Затворих. Ще се справя без упътване.
Дисплеят ме пита за размера на черната дупка – написах „5 сантиметра“. Координати на входа. Дадох тези до мен. На изхода? Питах мацката къде се намира и тя ми отговори точно, в градуси и минути, дължини и ширини. Брей! Какво умно ново поколение! Въведох данните ѝ. Вече съм възбуден. Тя също.
Ех, как от малко се разбрахме! Хоп. Появи се малка черна дупчица във въздуха на една педя от лицето ми. Питах я дали иска да правим секс през дупката. Тя беше във възторг от мен. Аз се изчервих от възхищението ѝ и мимоходом се съблякох, докато описвах колко ме е засрамила.
Тя сподели същите действия от другата страна. Застанах прав и смело, но не без притеснения, пъхнах символа на семейно щастие в дупката. Нищо не усетих, освен леко завихряне. Погледнах монитора на РС-то и видях „:((((((“ от нейна страна.
„Защо? Какво стана?“, питам, но без да излизам.
„Ами не си възбуден. Много си… мек и спаднал“
„Не е възможно! Тук ще се гръмна от възбуда. “
Погледнах сетингите. Нещо съм объркал. Сложил съм времето при нея с един час назад. А тогава естествено нямах ерекция. Извиних се и ѝ казах да отложим секса. Изключих РС-то. Вкарах данни за вход и изход при мен. Да се видя. Двете дупки зейнаха, т. е. дупката си беше една, но нали е с вход и изход и си е типична черна дупка и…
Преместих времето на входа с един час назад и пак проникнах. Но за нещастие се спънах и… дупката ме засмука. Излязох от другата страна. На два метра от входа. Да, но видях себе си да седя на входа гол с ерекция.
Вярно! Това съм аз преди час. Спогледахме се с другото ми аз и се разгледах как изглеждам гол. После спрях да се разсейвам и изключих устройството. Дупката изчезна и едното от нас я последва. Останах сам. Гол. Ще опитам за последно.
Включвам. Пиша на изход „random“, т. е. произволен… И прониквам генитално в дупката. Седя и си чакам. Прохладно ми е на слабините.
По едно време усетих как членът ми попада в здрава хватка.
Последваха миг, два. Изпитах болка… Силна болка. Виех като куче, но не можех да изляза.
Когато най-сетне успях и видях члена си… Бях обрязан. На него висеше бележка. Пуснах речника на РС-то. Той преведе.
„Честито! Вие сте новообрязан от най-добрия сомалийски сюнетчия! П. П. Дължите му един вол.“
Развиках се, изпсувах на входа на дупката с най-суахилските псувни.
Върнах се при моите приятели от 2084 и им казах:
„Имате нужда от тестер. Има бъгове, сомалийци, болка, импотентност… май работи… но не правете това у дома. Абе я си ме пратете у дома. “
