Имало едно време два трола. Живеели си те в Лаконске Хумполец, Чехия. Много се обичали и решили да се оженят. Събрали всички същества на сватбата си в Лаконске Хумполец. Гмeржи и Яждренка много се радвали на гостите, черпели ги с пържени трюфели, варено цвекло, карамелизирани грудки и други вкусотии.
Решили да си направят и сватбено пътешествие.
Там имали роднини и не си взели парички. Само малко парички си взели и то това, което си били събрали от джобовете на спящи туристи.
Влезли в едно кафене на Шан-з-елизе. И решили да си поръчат по правилото на лявата ръка – слагаш си лявата ръка върху текста и избираш по цената. Най-ниската. Избрали си те най-евтиното и извикали келнера.
– Искаме две от тези – казал Гмержи.
– Няма как – отвърнал келнера – няма как да се поръча това отделно.
– Но ние ги искаме. Не искаме друго, искаме точно това – заинатил се Гмержи, а Яждренка кимнала с най-чаровно изражение.
– Разберете, че е абсурд това, което искате. Не се предлага отделно.
– Яждренкоооооо, кажи му, че у нас в Лаконске Хумполец може. И колко често си поръчваме това.
– Така е – изхриптяла Яждренка.
– Значи в Лаконске Хумполец може, а? – учудил се келнерът. – Щом в Лаконске Хумполец може, значи и тук ще ви го предложа. Ваша воля.
Усмихнали се щастливи Гмержи и Яждренка.
Пристигнал келнерът, бутайки поднос на колелца с две огромни метални чинии с полусферични похлупаци. Застанал пред тях, вдигнал капаците, извадил кибрит и запалил чиниите. След това кимнал на Яждренка, кимнал на Гмержи с лице на човек, изпълнил дълга си, сложил отново похлупаците и… отнесъл подноса.
Те си били поръчали фламбе. Просто фламбе.
Оттогава се предава тази история из Лаконске Хумполец.
