Как може един човек да предвожда сто души? А милион? В книгата „Изкуството да воюваш” историкът Андрю Робъртс гради детайлни портрети на девет световни лидери, оставили дълбока следа в историята – Наполеон Бонапарт, Хорацио Нелсън, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Джордж Маршал, Шарл де Гол, Дуайт Айзенхауер и Маргарет Тачър.
Всички те са обединени от едно важно обстоятелство – всеки от деветимата лидери повлиява пряко не само на войните, които води, но и на по-нататъшното развитие на целия си народ. Образите им – едновременно вдъхновяващи и предупреждаващи – носят безценни уроци по лидерство както в бурните времена на войната, така и в дълбоките води на мира.
Историята невинаги се пише от победителите – забележителните способности на Наполеон го превръщат в един от великите лидери на съвременните общества, въпреки загубата му. Увереността в собствените качества понякога съпътства бъдещия лидер от люлката, както е в случая на Уинстън Чърчил.
А понякога настъпва много късно в живота – Маргарет Тачър наближава средна възраст, когато за пръв път поема юздите. Понякога лидерите водят народите си не към бляскави успехи, а към най-мрачните бездни, като Хитлер и Сталин. А други – като Шарл дьо Гол – успяват да възстановят честта на държавата си дори след мащабна катастрофа.
Дали лидерството е вродено и уникално качество, или е сбор от техники и умения? На какво ни учи то по време на война и в години на мир? Кои личности незаслужено носят репутация на велики лидери? Посветена на това как войната разкрива най-положителните и най-отрицателните качества на лидерите, „Изкуството да воюваш” вади на показ сходствата и разликите между деветте знакови фигури от световната история.