Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности.
Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си, има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, с чешката затварачка под ръка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.
– Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
– Не.
– С пиперки?
– Не, къпах се.
– Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина – казах й аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.
Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.
Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам: „А бурканите?“. Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.
– Виж, ако ще вършим работа, да я вършим – отсякох делово. – Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
– Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
– Ми? – гълчалив, но любезен поглед.
– Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
– Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че… – тук задърдорих за технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм си я взел още. Поради липсата на разумен отговор реших да зарежа мисленето…
– Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека – каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли – не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя.
– Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си.
– Леле, колко си метафоричен. Хм… – усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)… Ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид…
Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува, после трескаво ми разкопча панталоните и ги пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка. Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо – затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.
– Убийца! Знаеш ли какво направи? – в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.
– Какво е това?! – зениците й приличаха на очилцата на Троцки.
Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда се беше олющила. Никога вече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното ѝ отношение към това чешко произведение на изкуството. В очите ѝ се четеше „джаджа“, за нещо, което е „У Р Е Д“.
Как да ѝ обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот? Какво? Толкова сме различни, Господи!
