Климатологът Улф Бюнтген заявява, че глобалното затопляне е фалшифицирано. Страшен скандал сред изследователите на „глобалното затопляне“ се разгръща на страниците на списание Nature. Климатологът Улф Бюнтген обвинява колегите си, че измислят „рекорди на аномална жега“, фалшифицират факти и се превръщат от учени в политически поддръжници. Трима негови колеги се опитват да му възразят, но изглежда, че не успяват. Изглежда, че планината от чудовищни лъжи около „глобалното затопляне“ започва да натиска онези, които са ги създали; най-съвестните започват да проглеждат и призовават към размисъл.
Глобалното затопляне: на кого е изгодно?
„Притеснява ме, че климатолозите се превръщат в климатични активисти,“ така започва текста на Улф Бюнтген, професор от Кеймбридж. Какво лошо има в това? Сутрин в лабораторията, вечер на митинг – наситен живот. Но тук не става дума за митинг.
Да предположим, че учен в процеса на изследванията си установява, че световният океан се затопля с невероятна скорост, торнадо поразяват места, където никога не са били виждани, а средните температури по планетата са извън контрол. Той публикува резултатите си. „Това е много добре,“ казват политиците, и те имат много причини да приветстват тези не толкова радостни новини.
Ако си американски политик, може да искаш допълнително да натиснеш Китай (основния търговски партньор на САЩ), твърдейки, че те са виновни за „глобалното затопляне“, и затова ще затегнеш условията за търговия с тях (но няма да се откажеш от самата търговия, защото няма много алтернативи на Китай). Ако си европейски политик, можеш отново да говориш за „засилване на независимостта от руските енергийни източници“.
На всички, без изключение, им се иска да извършат подобен трик. Ще обявим проекти за алтернативна енергия. Ние сме Западът, а Западът е край на високите технологии. Ще дадем преференции на „високотехнологични“ компании, и те ще са наши, западни компании. Ще обложим с данъци тези, които произвеждат продукти, използвайки нефт и въглища, и това ще бъдат техните, не нашите компании. В действителност, нищо не се получава: Китай вече изпреварва Запада по технологии и инвестира толкова много в опазването на природата, че Западът не може дори да си го представи. Но приказката все още работи.
Всъщност, дори не можете да си представите колко неща могат да бъдат оправдани с климатичния въпрос. Пресен пример. Земеделието в Европа е в криза. То се поддържа от огромни субсидии. Парите свършват, а фермерите, свикнали на безплатна помощ, са окончателно разложени. Британският комитет по климатичен контрол моли правителството: трябва да се намали двойно консумацията на месо и мляко. Защото животните оставят въглероден отпечатък. Умело.
Но ние забравихме за нашия учен. След като получи одобрение от правителствата, той започва да работи с тройна сила и изведнъж забелязва, че новите данни не отговарят напълно на очакванията на политиците. Океанът не се затопля толкова бързо, както изглеждало първоначално, а температурите, макар и високи, са такива само на определени места. Какво ще направи той? Най-вероятно, честният учен ще публикува данните както са. Но има голяма вероятност да не го направи. Защото към „одобрението“ от страна на чиновниците се прилагат и значителни средства под формата на грантове. Наскоро се разкри, че от Световната банка са изчезнали 41 милиарда долара, предназначени за климатични траншове. И това е само по линия на Световната банка и само по едно направление. Колко средства се дават по света на онези, които подкрепят „глобалното затопляне“, не може дори да се изчисли.
Съществува и втора причина, поради която, най-вероятно, няма да публикува. Статиите в полза на хипотезата за „глобалното затопляне“ се публикуват с охота. А тези, които са против хипотезата – пробвайте да ги публикувате. Защо? Не получават ли списанията същите тези грантове?
„Да не съм теленце, че да се боря с дъб“, ще реши нашият изследовател, ще смачка научната си гордост и ще се поддаде на всичко това. Именно това вижда Улф Бюнтген и точно срещу това се изправя.
Трима срещу един
„Учените не трябва да бъдат априори заинтересовани от резултатите на своите изследвания“, казва Бюнтген. И още по-малко им подхожда ролята на „адвоката на дявола“. Какво се има предвид? По думите на Бюнтген, демократичните западни системи се плъзгат към авторитаризъм. Властите вече не възнамеряват да обсъждат нищо с обществото. Ето решение, изпълнявайте го. А на каква основа? На основата на научните данни. Виждате ли резултатите от изследванията? Ето ги. Действаме въз основа на научни данни. А вие, неучените, какво може да възразите?
Но данните са фалшифицирани.
Като пример ученият посочва Междуправителствения комитет по изменението на климата, който регулярно издава страшни прогнози, пренебрегвайки известни на всички климатолози факти (например всяко повишение на температурата се третира като „възходяща тенденция“, а охлажданията се игнорират; фактът, че климатът е цикличен и много нестабилен, също се игнорира, и така нататък).
В самата наука царува „квазирелигиозност“. Учените твърдят, че „просто вярват“ в „глобалното затопляне“. Може би, защото не могат да признаят, че вярват в парите, които получават от правителствата, а не в „затоплянето“. Това вече не е наука, пише Бюнтген, а някаква постнаука, и в тази мътна вода се прокрадват климатични активисти, представящи се за учени; никой дори не го забелязва, защото самите учени са се превърнали в някакви посланици и визионери.
- Изследванията на сложните процеси по изменение на климата се превърнаха в ерзац-религия за масово потребление… Псевдонаучното преследване на рекордни горещи вълни и свързаните с тях хидроклиматични екстремни явления отвлича вниманието от научно обоснованите постижения, – пише той.
Веднага трима учени се почувстваха лично засегнати от изказването на колегата си от Кеймбридж и също отговориха в Nature. Трябва да се признае, че тези трима (Кристел ван Ек, Лидия Меслинг и Катрин Хейхо) рискуваха доста. Защото статията на Бюнтген беше веднага подкрепена от антиваксъри, противници на 5G и ловци на рептили: за тях няма значение срещу какво протестират и са агресивни. Не трябва да мислим, че от другата страна на климатичната барикада са само хора с чисти намерения. Не бива също така да смятаме, че тези трима изследователи са грантожори и клоуни на климатичния цирк. Все пак списанието Nature не толерира клоунизма. Това прави случая още по-интересен.
Какво пишат те?
Основният им аргумент е: науката и „вярата в идеята“ (в случая идеята за „глобалното затопляне“) не си противоречат.
- Митът за учения като чисто рационален мислител, „мозък в буркан“, лишен от емоции и ценности, все още съществува в някои научни среди. Но философите на науката отдавна показаха, че е фундаментално погрешно да се смята, че науката може да бъде напълно освободена от социални, политически и етични ценности и да функционира като неутрална същност, – пишат те.
Изглежда, че няма много за спор. Нека си спомним поне Айнщайн, който се противопоставяше на ядреното оръжие (но по някаква причина авторите не го споменаха). Само че Бюнтген не пишеше за това. Не за пламенното сърце на истинския учен, на когото не му е безразлично как ще се използват откритията му. Той пише за това как учените са принудени да адаптират резултатите си спрямо очакванията на „клиента“.
За съжаление, навлизайки в малко позната им област, авторите натрупват спорни тези. Те твърдят, че обективността не противоречи на пропагандата, че ученият, който просто изследва нещо, е „свободен от морални ценности“ и едва ли не е чудовище, и че участието на науката в политиката не вреди на авторитета ѝ.
Изглежда, че текстът е писан набързо. Статията цитира някои социологически изследвания, но когато ги прегледаш, разбираш, че резултатът на тази социология е точно обратен. Така например, авторите се позовават на експеримент, при който социолози създават несъществуващ учен и наблюдават как обществеността реагира на неговите изказвания. Обществеността приема всичко, което той казва, докато този симулакър не се намесва в полемика за ядрената енергия. Тогава обществеността решава, че не е редно учен да се намесва в такива въпроси и започва да го възприема като клоун. Тоест, включването на климатолог в активистка дейност все пак вреди на авторитета му.
Резюме на дискусията се опитва да направи физикът от Германия – Сабина Хосенфелдер. Въпреки че не е климатолог, тя следи скандала с трепет, тъй като той не се отнася само до „глобалното затопляне“.
- Разбира се, когато започва изследване, ученият има очаквания за някакъв резултат. Но той също така е готов да приеме всеки друг резултат, дори и този, който не е очаквал. Ученият, който натрапва собствените си ценности, буди подозрение в предубеденост. За да навредиш на науката, не е нужно да бъдеш предубеден – достатъчни са самите подозрения. Всеки човек, включително и изследователят, има ценности, но е важно ясно да осъзнаеш къде свършва науката и започват твоите убеждения, – казва тя, и тук няма много какво да се добави.
Общественият дневен ред – всичко ли е?
В главите на много от нас има малко от конспиративни теории. Вярваме в световно правителство, което пазят или хора в черно, или рептили. А щом именно световното правителство определя дневния ред, не може да му се противодейства.
В такава система координати дискусията на страниците на Nature изглежда като бунт срещу системата. В действителност, обаче, нещата са малко по-различни. Дневен ред има, но той не е продиктуван от страх пред тайни агенти, а от щедро финансиране. За каквото плащат, за това и разказваме. Въпреки това, защо дискусията изобщо се оказа възможна и защо най-авторитетното научно списание я инициира?
Едва ли има един единствен отговор на този въпрос. Така че, нека бъдат няколко.
Първи отговор. По-рано казахме, че е лесно да се публикува статия „за“ глобалното затопляне, а „против“ – почти невъзможно. Именно това даваше на климатичните активисти правото да твърдят, че „преобладаващото мнозинство от учените“ са съгласни, че „климатът се променя изключително по вина на човека“. Но това създаваше натиск в научните среди. Малко учени се насочват към науката само заради парите. Ако са нужни пари – по-лесно и бързо ще ги спечелиш на пазара. Учените са хора с идеали (тук не може да се спори с тримата автори) и свободата на творчеството е почти най-важният идеал. Започнаха разговори, че „науката е в криза“, „в науката има цензура“, „списанията са заляти с фалшификати“. Nature като флагман трябваше да реагира.
Втори отговор. Вече казахме, че под климатичната политика може да се подведе почти всичко. Но политиците прекалиха. Да ядем по-малко месо и да пием по-малко мляко – добре. Но да се храним с насекоми, да премахнем бензиновите автомобили и да ги заменим с електромобили, да не купуваме нови домакински уреди, а до изтощение да ремонтираме старите (тезата за т.нар. циклична икономика); да спим на студено, защото трябва да се отопляваме със собственото си дишане („пасивна къща“); да не притежаваме нищо, а всичко да наемаме или заемаме (дрелка, пералня, автомобил, жилище) – това са много спорни тези, а обществото, да го кажем така, и без това е достатъчно раздразнено. И хората започват да се чудят: стоп, а може би ни тласкат към съществуване на прага на бедността, за да могат по-лесно да ни контролират? Когато политиците, които пропагандират такива идеи, се позовават на теб като на учен, неволно се замисляш: изглежда, че просто ме използват.
Трети отговор. Пикът на климатичния активизъм беше към края на 2010-те, странно, предгрозово време. Днес, на фона на тектонични промени в света, да се говори за „намаляване на личния въглероден отпечатък“ и по-рядко пиене от охладител в офиса звучи странно. Темата започва да излиза от мода, включително и за политиците. Сега е моментът да попитаме къде са отишли парите от Световната банка и защо някои климатолози се превърнаха в разказвачи на страшни истории.
И накрая, четвърти отговор. Световното лидерство на Китай е твърде очевидно. Китай показа, че може да се грижи за природата, увеличавайки производството, без да консумира насекоми. Планът да се подчинят на Западните технологии не проработи: всички слънчеви панели са китайски, както и вятърните турбини. Какъв е смисълът тогава?
За завършек добре би било и пети отговор, и той сигурно съществува, но вие сами ще го довършите. Например: всяко обективно разглеждане на климата с участие на геолози, астрономи, математици и физици доказва, че климатът е изключително сложна система, която разбираме слабо. За известно време можеше да се прави вид, че това не е така. Това време приключи.
