„Дзак“ или изкуството да обяздиш трол

Лайфстайл

Ще помогнете ли? – насечен женски глас с твърд западен акцент режеше слуха ми.

– Да, нали затова звъните на “Trollbusters” Co. Ltd – Varna, Bg? Това е нашата задача. Фирмата ни е специализирана в откриване и опитомяване на тролове. Ние поемаме и грижата за трола след неговото улавяне. Не мога да не се похваля с ювелирната ни акция с един двумесечен трол. Пакостите, които вършеше, бяха да влиза нощно време по магазините и да яде дъвки Орбит, от зелените, дражетата само. Изчезнаха от целия град. Проверете по магазините и при вас. Като го залових… Ах каква картинка… чудесен екземпляр – мъничък, козинката му не беше станала четина, пъпчиците му бяха леко релефни и без косъмчета… и…

– Мисля, че навлязохте твърде в подробностите от работата си – изхилти тя и ме накара да бъда делови.

– ОК! 200$ на ден плюс разходите? – докарах акцент на зъболекарска машинка и завиших обороти към края на въпроса.

– Приема се – изкамази тя окончателно.

Пътувам към София. Обмислям ситуацията. Имало трол, който дразнел хората, проявявал ексхибиционистки наклонности, нощем дъвчел асфалт и правел нови дупки по улиците, изял бил косата на Слави и една педя от ръста на Люси, който не пеел чалга. Голям беладжия.

Пристигнах. Отивам направо към парка. Онзи парк, където почти всеки ден около 15:00 часа тролът се занимавал със заклещване на съешаващи се псета.

Бях си сложил работния шлифер. Отдолу бях гол. Издавам ви една тънкост от занаята. Видът на еректирал член действа на троловете като електрошокова палка. Дори Елин Пелин е откраднал идеята оттам за опашката на Фют и действието ѝ върху Мирелайлай или там както се казваше. Та при вида ѝ троловете изпадат за няколко минути в несвяст. И само трябва да се каже “Дзак”. Това действа като катализатор на процеса. “Дзак” е свободен превод на източногерманското “Sauberlich” (заубълих), което пък е предоргазмен вик на местните гюлетласкачки. Навремето д-р Гюмпфелдайнцнагел, виден колега трололог от ГДР, е наблюдавал как троловете оставали учудени, когато чуели този вик и… но да се върнем към наши дни.

Паркът. Следвах скицата и се озовах точно на описаното място. Чаках.

Не знам колко чаках. Скрит зад едно дърво. Държах една цигара и двамата с нея умирахме един за друг.

Ето го… т. е. я… опитното ми око веднага класифицира екземпляра… едър женски, достигнал зрялост, около 1 м и 15 см висок. От миризмата, която се носеше, можеше да се познае, че не се е чифтосвала година, година и нещо. Четината ѝ лъщеше на слънцето. Беше яла някакви грудки, остатъците по устата ѝ и леките предъвквания между хриповете показваха, че е било скоро.

Ще действам! Представих си мацката от рекламата на Ариел с изчезващите петна, направени от пенсионера, нагъващ спагети. Погледнах се долу. Готов! Изскочих и разгърнах шлифера и тъкмо трябваше да кажа “Дзак!”:

Никаква реакция от страна на трола. Веднага съобразих, че е софийски трол и е свикнал на твърд говор, а аз го подкарвам с вик за варненски трол, и мигновено се поправих:

Тролът се вкамени. Оцъкли се и настръхна. Няма време за губене. Извадих портативна сглобяема решетка и го захлупих с нея. Повдигнах единия край, сложих металното дъно. Катинар. Ключ. Готово!

Тролът се свести.

– Щрунц?
– Познаваме ли се?
– Не и на живо – тя потресе глава и от собствения ѝ пърхот очите ѝ се насълзиха. Обърса мътното желе с вроговената си длан и продължи. – Ти не ме познаваш. Ще ме пуснеш ли в името на там нещо си?
– Няма как. За това ми плащат. Да хващам тролове.
– Ами ако съм караконджул?
– Караконджулът е същество с полусвинска, получовешка душа. Живее под мостовете и напада хората, преминаващи по моста, най-вече нощно време. Козината му е по-дълга. Не си.
– А ако съм таласъм?
– Таласъмите са духове на домашни животни, които обитават таваните на къщите, и единственото, което могат да правят, е да издават звуци и да тропат. А и денем ги няма.
– А гном?
– Тролът е пълен противовес на гнома. Гномът е максимум 20 см висок, има островърха шапчица (плоско откраднат магьоснически елемент), живее под земята и е умален модел на дебело човече.
– А леприкон?
– Леприконът е като малък ирландец. Риж с остри уши. Нещо като продукт от изнасилване на елф от трол. По Холмарк ги показваха скоро…
– Ами фея?
– Виж се!
– ОК, а гремлин?
– Тъп филм беше, а и теб не те е страх от вода.
– А леминг?
– Играл съм я играта на компютър. Забавна е. Но… Абе я не ми се прави на Ники Кънчев. Трол си!
– Воистина – казвайки това, тя наведе очи и заби нокът в една незараснала пъпка, лицето ѝ се изкриви. Опита се да докара драматизъм. Не и пред мен, тези не вървят.
– Не ме гледай като преял с трюфели трол. Това е. Водя те във Варна.

Уговорих с една спедиторска фирма да ми превозят клетката със самолет. Просто не бих понесъл да пътувам в една кола с трол. С малък – да. Но с възрастен, разгонен, женски.

– Ало?
– “Trollbusters” Co. Ltd – Varna, Bg.
– Ами… как да ви кажа… тролът избяга.
– Моля.
– Ъхъ…

Аз каквото можах направих! Вече знаете как се обяздва трол… не ми се идва пак. Уловете си я сами!

Аз имам работа тук. Някакъв трол скубел с шепи косми от неогрети от слънцето места на спящи хора и събирал заешки барабонки. Нощно време влизал по магазините, поставял ги в кофички Активия и добавял с маркер надпис “с мюсли”.

За бога, братя, не купувайте. “Данон” не произвеждат “Активия с мюсли”!

Мъжката зона