Мисля да споделя опит. Да насърча битовосексуалните експерименти.
Всичко се развива в N-ския град, който по оригинал е Враца. Но аз не бих казал, че е Враца, защото всички знаят, че ходих до Враца да осигуря битум за ниското строителство на бензиностанция на OMV…
Там имам стара позната, с която съм работил навремето. Стара, но малко под 30-те, така че не си представяйте увиснала торба с цимент. Преди няколко лета се видяхме тук на морето, на конференция на строителните предприемачи и оттогава поддържаме с нея връзка в стил бригадир и ръчна количка. Имам си чалъм аз – мастиката. От нея ставам долу като засъхнал бетон на бетонов възел. Като каменно брашно ми действа. Нямам свършване.
Та издебнах онова време, кога фадромите замлъкват, кога всички работници се запътват през водоноската към фургоните и рекох: сега ще се обадя аз на Екатерина. Аз ѝ викам Екате.
Тя като ме чу и се зарадва. Повика ме в тях. Голяма радост. Аз съм се подготвил обаче… нося 6 бутилки мастика… да има. От много глава не боли.
Т. е. боли, но няма значение.
Тя ме нацелува на вратата, но като видя мастиката посърна.
– Какво е това, Фстати?
– Мастичка, Екати – с доволен хилеж, откриващ шести горен десен златен (бивш шести горен десен кариес профунда).
– Ааааа, не. Беше то каквото беше. Разбери, не понасям дъх на мастика. Гади ми се. Не мога, разбери.
– Егати, Екати. Това е все едно на пенсионер да му вземеш виаграта. Убиваш всичко детско в мен.
– Не се безпокой, измислила съм нещо.
Тя ме заведе в една от стаите. Имам чувството, че беше обзаведена от виден врачански ортопед-полиглот (пишеше зле скърпено ACDC на нещо като четвърт ролка тапет). Огледах мазилката и неволно си представих калкулация по ремонтна ведомост. Приглушена червена светлина, стар дек тормозеше касета, на която някой пък тормозеше цитра. Промълвих: „Рави Шанкар“ със същата увереност, с която Тодор Колев казваше „Франк Лойд Райт“. Миришещи свещички-пръчици горяха дискретно…
– Мммм… тук ще се …* (редактирано от Съвета за Електронни Медии)… А защо не ми се чу глагола? ТУК, ВИКАМ, ЩЕ СЕ Е…* (редактирано от СЕМ)… А, бе, той ли ще ми каже дали ще …* (редактирано от СЕМ) или няма да …* (редактирано от СЕМ)! Я да пробвам пак… ИСКАМ ДА… искам ДА ТАКОВАМ ТАКОВАТА, ааа ДА МУ ТАКОВАМ ТАКОВАТА… А „таковата“ нека всеки знае, че е …* (редактирано от СЕМ).
Екатето ме докара до средата на стаята и ми съблече дрехите с вещината, с която бетонолеяч маха металните платна след засъхване на цимента. Съблече и себе си. Докара две ванички с диаметър на знак номер 36. Домъкна ми мрежичката с бутилките – взе още дузина мастики – и почна трескаво да ги излива във ваничките. Възроптах, но ми запуши устата като с мистрия, което намерих за много възбуждащо.
– Сега сядай във ваничката, Фстати. И аз ще седна – каза егати Екатето.
– Абсурд… хабим мастиката… Що за хрумване?!
– Виж сега. Като седнеш там, мастиката има допир с ануса ти, ще рече с края на дебелото ти черво. А дебелото черво абсорбира. То е с много тънка стена. По принцип дозата за анално приятие е равна на тази за венозно. И така ще се напиеш с мастика от много малко количество.
– Да, но защо да пестим, като имаме толкова голямо количество?
– Правя го заради дъха ти бе, Фстатьо. Не обичам мириса на анасон.
Прехапах устни и клекнах над ваничката. Страх ме беше… Опитах се да отложа с думите:
– Ъ, ама така няма кристалчета…
– А шамарчета? – свъси вежди тя по начин, който възбудените мъже намират за необорим.
Приклякам, сантиметри до повърхността на мастиката… допир… хлад… парене… Седнах. Не може да се опише. Беше ме страх. Като се знам какъв съм задник и как смуча мастика, представих си как, лочейки, задникът ми издава звуци, подобни на смеха на Любен Дилов-син преди да отиде на логопед и да се занимава с политика…
Тъмно е… и двамата издаваме звуци… мммммммм… Търсим нирвана… оглеждаме се за Сидхарта, слушаме кришнарските напеви… Замаяхме се… Аз вече съм с перископ… Все пак мастика имам в кръвта. А дъхът ми е на дъвка Орбит. Щото дъвча такава. А после какъв секс правихме… мммм… направо си …* (редактирано от СЕМ) майката…
И така. Пробвайте. Няма лошо.
А сега да седнем да пием по едно, да гледаме Покемони и после ще бием месаря…
